Една много интересна творба е книгата на Алеко Константинов "Бай Ганьо". В нея авторът си поставя за цел да осмее лошите качества на хората и чрез действията на героя си да им даде поука. Бай Ганьо е вулгарен, некултурен, необразован. Той не се съобразява с нормите на добро поведение.
   За съжаление и днес има много такива хора. Това е човекът на спирката, който чопли семки. Тийнейджърът, който драска по хорските врати. Това е жената, която изхвърля цигара на улицата. Невъзпитаният блъснал бабичка, или детето обидило възрастен.
   В нашето ежедневие сме свидетели на десетки такива примери. Какво можем да направим? Какво трябва са направим, за да спрем байганьовщината?
   Още от ранна възраст децата трбва да се възпитават. Родителите трябва да ги учат на уважение. От малки те трябва да знаят какво трябва и какво не бива да правят. Добрият родител показва на децата правилния път.
   Но какво става, когато и възрастните са "последователи" на бай Ганьо? Дали може да се направи нещо? За това трябва да има наказание. Ако вземем за пример човекът на спирката, ще си кажем, че може лесно да се въведат глоби. Но с наказание ли се "лекува" простотията и вулгарното поведение. Мисля, че отговорът е "НЕ". Човек не може да променя околните. Но ако "бай Ганьо" види как се държи един друг като него, може и да разбере "грозното" си поведение. Може би трябва да "се погледне в огледалото", за да види колко е неприятно отношението му към другите. И затова Алеко пише своето произведение. Той иска читателят да открие бай Ганьото в себе си, за да го изкорени.
   Затова в нашето съвремие имаме нужда от такива автори, които да представят байганьовщината и да отвратят хората от нея.